10.01.2008 г., 11:10

Още е жив

872 0 4
 

                            Още е жив

                             На Дамян Дамянов

 

Едно осакатено тяло с колела,

събрало в себе си от всичко.

 

Докоснало с ръката листа,

той се гърчи със усмивка,

изпълва се, доволно натежал,

за да те накара теб, читателя,

да го почувстваш.

 

И днес тонове листа тежат на съвестта му.

На тази съвест чиста,

ясна и точна като великия ум.

Научен 

          да страда,   

                        да радва,

                                   да обича,

                                              да мрази,

но най-вече да бодва дълбоко в сърцето като бодил.

 

И  днес още е жив, захвърлил сакатото тяло.

Някъде там,

великият ум е свободен на белия лист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон!
    А на теб Мария, поздравления!
  • На изречена благодаря за поправката наистина не съм го видяла а на Тома мога само да кажа неможе да има само върхове има и спадове!
  • Мария, нещо забелязвам спад в поезията ти. Бях ти харесал някакви неща, доколкото си спомням... Не слагам оценки, затова си още с тази единствена шестица, но повече от 3 (три)не бих дал за този стих, особено ако ще помества името Дамян Дамянов...
  • Много ми хареса, Мария...
    ...Някъде там,
    великият ум е свободен на белия лист...
    Поклон пред поета Дамян Дамянов!
    с обич за теб.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...