15 нояб. 2017 г., 08:39

Още няколко месеца 

  Поэзия
196 0 2

Когато топлината си замина,
студеното почука на вратата.
Така се случи предната година –
жужаха спомените в тишината.

 

Разгоних ги с надеждата за грешка,
но те жужат, чак почвам да треперя.
Студено е, но не и по човешки,
а потен бях конкретно, точно вчера.

 

Придърпах си завивката студена,
затраках зъби (колкото ги има),
а стаята ми сякаш осланена...
Дали пристигна пак и тази зима?

 

Вместо вода, отпих една ракия,
(че нямам вино никакво за комка).
От тоя студ как искам да се скрия.
Обаче сам съм със една иконка.

 

Помолих и се (мама ми я даде),
а тя мълчи и тя ченето трака.
Ще трябва май пуловер да извадя.
Зима е и яко студ ни чака.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??