Още няколко месеца

15 nov 2017, 8:39

Poesía

229 0 2

Когато топлината си замина,
студеното почука на вратата.
Така се случи предната година –
жужаха спомените в тишината.

Разгоних ги с надеждата за грешка,
но те жужат, чак почвам да треперя.
Студено е, но не и по човешки,
а потен бях конкретно, точно вчера.

Придърпах си завивката студена,
затраках зъби (колкото ги има),
а стаята ми сякаш осланена...
Дали пристигна пак и тази зима?

Вместо вода, отпих една ракия,
(че нямам вино никакво за комка).
От тоя студ как искам да се скрия.
Обаче сам съм със една иконка.

Помолих и се (мама ми я даде),
а тя мълчи и тя ченето трака.
Ще трябва май пуловер да извадя.
Зима е и яко студ ни чака.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-16T00:57:55+02:00

Хареса ми стихът ти, Валентине! Поздрави!
asizi (Nina Toshich)

2017-11-15T12:57:03+02:00

Много хубаво...почувствах идващата зима....