Още веднъж за гугутките
421
0
0
Една гугутка за гугука,
на отсрещното дърво
и детството ми дойде тука,
надникна в мен с едно око ...
Аз раснах в село със гугутки,
гласът им нежен все бе в мен,
и чувствата ми в тях обути,
ме правят някак, уморен.
И щом ги чуя да гугукат,
тъгата се присламча в мен,
и спомените идват тука,
и чувствам се озадачен!
И затова не ги обичам,
и затова съм против тях,
и щом ги някъде засичам,
несигурен съм и съм плах!
Аз вече писах, не отричам,
че птиците са без вина,
нещастие не ми предричат,
но идват с някаква тъга!
13.08.2014г.Драгойново
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
