Една гугутка за гугука,
на отсрещното дърво
и детството ми дойде тука,
надникна в мен с едно око ...

Аз раснах в село със гугутки,
гласът им нежен   все бе в  мен,
и чувствата ми в тях обути,
ме правят  някак, уморен.

И щом ги чуя да гугукат,
тъгата се присламча в мен,
и спомените идват тука,
и чувствам се озадачен!

И затова не ги обичам,
и затова съм против тях,
и щом ги някъде засичам,
несигурен съм и съм плах!

Аз вече писах, не отричам,
че птиците са без вина,
нещастие не ми предричат,
но идват с някаква тъга!
  13.08.2014г.Драгойново