Aug 27, 2014, 9:04 PM

Още веднъж за гугутките

  Poetry » Other
415 0 0

Една гугутка за гугука,
на отсрещното дърво
и детството ми дойде тука,
надникна в мен с едно око ...

Аз раснах в село със гугутки,
гласът им нежен   все бе в  мен,
и чувствата ми в тях обути,
ме правят  някак, уморен.

И щом ги чуя да гугукат,
тъгата се присламча в мен,
и спомените идват тука,
и чувствам се озадачен!

И затова не ги обичам,
и затова съм против тях,
и щом ги някъде засичам,
несигурен съм и съм плах!

Аз вече писах, не отричам,
че птиците са без вина,
нещастие не ми предричат,
но идват с някаква тъга!
  13.08.2014г.Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...