9 авг. 2015 г., 11:23

Още за носталгията ми в спорта

481 0 0

Още за носталгията ми в спорта

Проклинам всеки ден "Балкан турист",
със лукса, със завеските, с килима,
и печеното телешко с ориз,
и къпаната в слънце зима.


От тях не съм си  със ума.
Проклинам "лагерите" и скитнята,
защото не съм си у дома,
а съм заточен по  по земята...


Аз ненавиждам вече и света,
проклинам влакове и самолети,
че ме държат далече от дома!
С проверки, митници и етикети!

Вземете ми комфортните  хотели!
И дайте ми в замяна моя собствен дом,
с семейството, с децата пощурели,
и  с патриархалния закон!
 1973г.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...