9.08.2015 г., 11:23

Още за носталгията ми в спорта

477 0 0

Още за носталгията ми в спорта

Проклинам всеки ден "Балкан турист",
със лукса, със завеските, с килима,
и печеното телешко с ориз,
и къпаната в слънце зима.


От тях не съм си  със ума.
Проклинам "лагерите" и скитнята,
защото не съм си у дома,
а съм заточен по  по земята...


Аз ненавиждам вече и света,
проклинам влакове и самолети,
че ме държат далече от дома!
С проверки, митници и етикети!

Вземете ми комфортните  хотели!
И дайте ми в замяна моя собствен дом,
с семейството, с децата пощурели,
и  с патриархалния закон!
 1973г.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...