Оскубани криле

4 февр. 2015 г., 07:44

Поэзия

357 0 1

Защото скубах си крилете във деня,
сега не мога смело да политна,
така душата ти не ще пленя,
когато във съня ми се усмихнеш.

И пропадал съм жестоко във греха,
знаейки, че Дяволът ми е намигвал,
изплаках всичките сълзи в нощта,
а някак си до тебе не достигнах.

Защото скубах си крилете във деня,
сега не мога смело да политна,
така душата ти не ще пленя,
но пак ще те обичам скришом!