Оскубани криле

4 feb 2015, 7:44

Poesía

389 0 1

Защото скубах си крилете във деня,
сега не мога смело да политна,
така душата ти не ще пленя,
когато във съня ми се усмихнеш.

И пропадал съм жестоко във греха,
знаейки, че Дяволът ми е намигвал,
изплаках всичките сълзи в нощта,
а някак си до тебе не достигнах.

Защото скубах си крилете във деня,
сега не мога смело да политна,
така душата ти не ще пленя,
но пак ще те обичам скришом!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

manipuliram (Манипулирам)

2015-02-12T12:39:53+02:00

Оскубани, но крила все пак! Ще политнеш и още как