14 окт. 2015 г., 20:33  

Осквернени спомени 

  Поэзия » Любовная
374 0 2

Няма да си вярвам, че до вчера

ти бе вечната любов неотменна.

Снимка твоя, ако случайно намеря,

връщам я обратно – вече не е ценна.

 

Убедена съм, че пак ще се пресегна

да я видя за последно, сякаш ти си.

Не ще успея да я пренебрегна –

чувство на лицето ми личи си.

 

Забравил си, виждам, някои пособия,

използвани за повредена свобода.

Жаждата за обич аз прогоних я.

Твоята не ще бъде светената вода.

 

Свикнах вече с твоето отсъствие.

Имах месеци, а може би – години.

Токът за душата ми прекъснат е.

Ще взема да потърся нови исполини.

 

Ти не се залъгвай, че за теб милея.

Ако изобщо замисляш се за мен.

Това е новият ми начин да живея,

загърбвайки спомена ни осквернен.

 

Иначе добре съм, не се притеснявай.

Вчера ми подхвърлиха залък усмивка.

Ти върви към нея и бързо забравяй,

а аз ако оцелея, ще да съм щастливка.

© Биби Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може би, защото вложих част от себе си в него.
    Благодаря ти, Велине!
  • Много красив и съкровен стих! Ритмиката и лиричността са ти чудесни, Белназ! Поздрави!
Предложения
: ??:??