14.10.2015 г., 20:33  

Осквернени спомени

540 0 2

Няма да си вярвам, че до вчера

ти бе вечната любов неотменна.

Снимка твоя, ако случайно намеря,

връщам я обратно – вече не е ценна.

 

Убедена съм, че пак ще се пресегна

да я видя за последно, сякаш ти си.

Не ще успея да я пренебрегна –

чувство на лицето ми личи си.

 

Забравил си, виждам, някои пособия,

използвани за повредена свобода.

Жаждата за обич аз прогоних я.

Твоята не ще бъде светената вода.

 

Свикнах вече с твоето отсъствие.

Имах месеци, а може би – години.

Токът за душата ми прекъснат е.

Ще взема да потърся нови исполини.

 

Ти не се залъгвай, че за теб милея.

Ако изобщо замисляш се за мен.

Това е новият ми начин да живея,

загърбвайки спомена ни осквернен.

 

Иначе добре съм, не се притеснявай.

Вчера ми подхвърлиха залък усмивка.

Ти върви към нея и бързо забравяй,

а аз ако оцелея, ще да съм щастливка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би, защото вложих част от себе си в него.
    Благодаря ти, Велине!
  • Много красив и съкровен стих! Ритмиката и лиричността са ти чудесни, Белназ! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...