Осмелих се...
Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш!
Доведена съм, помня, в този свят от тебе.
Но щом те видя, знам, че зимата е близо…
Изхвърлям всички скрити идоли, тотеми…
На клонче от живота пожълтяващ лист съм!
Не мога да отгатна в погледа на времето
кога ще ме откъсне и без дъх ще литна…
Отпих от любовта - от тази, най-горчива...
Опитах после друга - беше смъртоносна!
Тя прави те по-як, ако не те убива.
Но трябва първо дъното да си докоснал.
Да вкуся следваща... дали ще е щастлива?
Въпроса осмелих се да задам на Господ.
Албена Димитрова
29.8.2019.
Павликени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
