Останал ли е спомен

Защо човек живее на земята?
"За да обича" - някои ше рече.
Но как да те обичам аз,
когато тъй ледено е твоето сърце?

Къде остана твойта длан гореща?
Защо са празни твоите очи?
Не мога вече в тях да се оглеждам
и истински сърцето ме боли!

Забравих вече щастие какво е,
защото ти отне ми радостта.
Щастливо времето ми само с теб било е,
а днес потънала съм в самота.

Защо забрави първата ни среща.
Очите нежни, топлите ръце?
Защо забрави лятото горещо?
И как грабна моето сърце?

Прекрасните ни дни заедно забрави?
Къде остави спомена за тях?
С усмивките и радостта какво направи?
Къде захвърли искрения смях?

О, не... Не си човек, а камък!
Животът ти изпълнен е с лъжи.
Живей със тях във своя собствен замък.
И господар единствен им бъди!