7 мая 2007 г., 23:59

Остани

767 0 10

                                                  Когато те няма ги няма очите ми,
                                                  а как без очи да посрещам деня,
                                                  и как светлината край мене да виждам?
                                                  Не мога, затуй остани.


                                                  Когато те няма ги няма ръцете ми,
                                                  а как без ръце да докосвам, кажи?
                                                  И как да усещам на допира тръпката?
                                                  Не мога, затуй остани.


                                                  Когато те няма го няма сърцето ми,
                                                  а как без сърце огън в мен ще гори
                                                  и как ще обикна отново? Не мога.
                                                  Затуй ти завинаги с мен остани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...