9 янв. 2009 г., 16:03

... останки от една съдба... 

  Поэзия
633 0 0

Бризът полъхна и се спря.

Утихна всичко, морето онемя.

В облак слънцето се свря,

буря идва, рибарят го разбра. 

Тихо вятърът повява,

вълна надига се и побелява,

рибар веслата проверява,

над него чайка прелетява.

Към хоризонта взор отправя,

небето бавно се снишава.

И сливат се море, небе,

прибоят почва да реве.

Чува се на чайка крясък,

вълна разбива се със плясък,

рибарят с жилести ръце

весла опъва и гребе.

Има той надежда своя

веднъж да мине през прибоя,

това ще бъде хубав знак,

до брега ще стигне пак.

Но вълната го залива

той гребе с последна сила,

следваща вълна и трясък,

чу се пак на чайка крясък.

След бурята, на сутринта,

поклащаха се на брега

разбита лодка, две гребла,

останки от една съдба.

С.П.

© Стойчо Пеев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??