9 янв. 2009 г., 16:03

... останки от една съдба...

892 0 0

Бризът полъхна и се спря.

Утихна всичко, морето онемя.

В облак слънцето се свря,

буря идва, рибарят го разбра. 

Тихо вятърът повява,

вълна надига се и побелява,

рибар веслата проверява,

над него чайка прелетява.

Към хоризонта взор отправя,

небето бавно се снишава.

И сливат се море, небе,

прибоят почва да реве.

Чува се на чайка крясък,

вълна разбива се със плясък,

рибарят с жилести ръце

весла опъва и гребе.

Има той надежда своя

веднъж да мине през прибоя,

това ще бъде хубав знак,

до брега ще стигне пак.

Но вълната го залива

той гребе с последна сила,

следваща вълна и трясък,

чу се пак на чайка крясък.

След бурята, на сутринта,

поклащаха се на брега

разбита лодка, две гребла,

останки от една съдба.

С.П.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...