Остава
След всички бури.
Остана само камъкът студен.
Студен, безжизнен, с шепнеща история.
Живот бе имал той.
В миналото беше топъл, та чак горещ.
Всякакви тайфуни той разбиваше на пух и прах.
Но дойде една стихия нежна.
И туй разтури го докрай.
Горещ и копнеещ, той предаде се без битка.
В тази буря той живееше истински.
Знаеше, че това ще го опустоши.
Във вихрушката смело той се хвърли.
В свят необикновен се озова.
Забрави за времето.
И когато най-малко очакваше...
Дойде деня, в който от сърце...
Превърна се в студен камък.
Остана историята.
© Валентин Гюров Все права защищены