Остава

Остава

След всички бури.

Остана само камъкът студен.

Студен, безжизнен, с шепнеща история.

Живот бе имал той.

В миналото беше топъл, та чак горещ.

Всякакви тайфуни той разбиваше на пух и прах.

Но дойде една стихия нежна.

И туй разтури го докрай.

Горещ и копнеещ, той предаде се без битка.

В тази буря той живееше  истински.

Знаеше, че това ще го опустоши.

Във вихрушката смело той се хвърли.

В свят необикновен се озова.

Забрави за времето.

И когато най-малко очакваше...

Дойде деня, в който от сърце...

Превърна се в студен камък.

Остана историята.