Разделяме се, срещнали случайно
очите си в среднощно кафене.
Пространството и времето безкрайни
откриват мигом нови светове.
Поглеждам тихо - празен е перонът,
очите слепи - блясъкът бе ти...
Семафорът - червен, зеленият е проза.
Отиде си... Останаха след теб мечти.
© Теодора Савова Все права защищены
"Останаха след теб мечти"
Щастлива лирическа! - понякога и мечти не остават