8 мар. 2009 г., 22:39

Оставам тук 

  Поэзия
580 0 3

Оставам тук


 

 

Мога ли да си тръгна просто така,
сякаш нищо не е било?
Мога ли да махна небрежно с ръка
и да забравя цялото минало?

Та тук живея откакто се помня…
всички другари и игри.
Как счупихме съседската стомна
още като бяхме малки.

Утрото посрещахме усмихнати,
вън на някоя улица.
Понякога правехме малки бели
на нечия колица.

След това и първата любов дойде,
както казват – единствена.
Една вечер на старото ни тепе
остана тя незабравима.

Тук са приятелите и живота,
сърцето и душата ми.
Тук са спомените с детската рота,
моментите незабравими.

Няма да замина от тук, не искам!
Твърде скъпо ми е всичко…
И насила не става – зъби стискам,
решила съм, тук оставам!

 

 


 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??