Оставам тук
Оставам тук
Мога ли да си тръгна просто така,
сякаш нищо не е било?
Мога ли да махна небрежно с ръка
и да забравя цялото минало?
Та тук живея откакто се помня…
всички другари и игри.
Как счупихме съседската стомна
още като бяхме малки.
Утрото посрещахме усмихнати,
вън на някоя улица.
Понякога правехме малки бели
на нечия колица.
След това и първата любов дойде,
както казват – единствена.
Една вечер на старото ни тепе
остана тя незабравима.
Тук са приятелите и живота,
сърцето и душата ми.
Тук са спомените с детската рота,
моментите незабравими.
Няма да замина от тук, не искам!
Твърде скъпо ми е всичко…
И насила не става – зъби стискам,
решила съм, тук оставам!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
