27 нояб. 2008 г., 23:02

Остави ме да вляза

973 0 3
Една врата за мене се отвори,
пое ме в своите ръце.
И вместо сбогом, тихо заговори,
прошепна нещо, от сърце.


Ела приветствай ме, вземи ме,
че само твоя ще съм аз.
С кратките целувки упои ме,
ела, твоя да съм аз.


Не затваряй тъй бързо вратата,
остави я да зее, за мен.
Нека единствената позната
да влезе и падне във плен.


Остави ме да мина портала,
да нанеса поражения в теб.
Любовта не бих опознала,
ако не съм близо до теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво
  • Поздрав за чудесният стих!
  • Всеки има своите шансове в живота, но не винаги те ни се струват възможни за преживяване. Не губи надежда, това е най-важното. Иначе стихът ти е много искрен и според мен недоизказан. Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...