fammie (Пламена Недялкова)
24 4
31 июл. 2012 г., 20:21

Остави ми 

  Поэзия » Любовная
610 0 3

Как искам ти част от мене да станеш
и вечно да те нося в себе си някъде.
Прашинка от теб при мен да оставиш,
да те имам, усещам и виждам навсякъде. 


Един капан за сънища ми остави,
та в часовете късни щом будувам,
да чувам твоя глас и живия ти смях дори;
и за секунди аз пак тебе да сънувам. 


Остави ми сянката си тъмна,
на сивите кръстовища да разминавам;
и вятър, носещ мириса ти плътен,
който по-добре от себе си познавам. 


Следи остави ми, по които да ходя,
щом нощем изгубя се пак.
И улички тихи, през които да бродя;
и онзи топлия, нашия мрак. 


Остави ми хоризонти, където да те търся.
Поставяй граници на моето съзнание
и в ъглите му най-тъмни скрий се,
на едно безкрайно кратко разстояние...

 

© Пламена Недялкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много,много добре пресъздаваш чувствата си!Любовна поезия,без да е излишно сладникава или прекалено лигава!Успяваш да намериш точните думи,с които още повече да подсилиш ефекта на това,което искаш да кажеш!
    Единствено тази част с капана за сънища не ми се вписа някак си,но всичко друго е прекрасно!

    А това беше черешката на тортата:
    ''Остави ми хоризонти, където да те търся.
    Поставяй граници на моето съзнание
    и в ъглите му най-тъмни скрий се,
    на едно безкрайно кратко разстояние...''
  • Харесах! Поздрав!
  • Следи остави ми, по които да ходя,
    щом нощем изгубя се пак.
    И улички тихи, през които да бродя;
    и онзи топлия, нашия мрак.
    Прекрасно пишеш!
    Дерзай!
Предложения
: ??:??