Остави ми
Как искам ти част от мене да станеш
и вечно да те нося в себе си някъде.
Прашинка от теб при мен да оставиш,
да те имам, усещам и виждам навсякъде.
Един капан за сънища ми остави,
та в часовете късни щом будувам,
да чувам твоя глас и живия ти смях дори;
и за секунди аз пак тебе да сънувам.
Остави ми сянката си тъмна,
на сивите кръстовища да разминавам;
и вятър, носещ мириса ти плътен,
който по-добре от себе си познавам.
Следи остави ми, по които да ходя,
щом нощем изгубя се пак.
И улички тихи, през които да бродя;
и онзи топлия, нашия мрак.
Остави ми хоризонти, където да те търся.
Поставяй граници на моето съзнание
и в ъглите му най-тъмни скрий се,
на едно безкрайно кратко разстояние...
© Пламена Недялкова All rights reserved.
