pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
18 авг. 2023 г., 22:00

Острови в душата - 34 

  Поэзия » Другая
932 5 14

Така и стана – сватба не голяма,

във тесен кръг на хора много близки.

И най-щастлив от всички дядо Стамен

оказа се, след сълзи в кърпа стискал.

Той бе баща на Роси и за внучка

мечтаеше старикът от години.

Не вярваше такава точно случка

със него да се случи. Но Полина –

дете послушно, умно и добричко –

разбра веднага той, че ще обикне.

Наричаше я като Роси - птичко

и бързо те след срещите им свикнаха

един със друг. След месеци жената

усети, че в корема носи чудо.

И отбеляза в календара дата

надеждата ѝ, радостта събудила.

Момчил летеше! Той за мъжка рожба

бе мислил, но престанал от години.

Сега това оказа се възможно

и в София те двамата заминаха,

когато трябваше да видят пола.

И радостта му стана по-голяма.

- Момче ще имаш, тате, ти след Поля,

на мъжка рожба ще се радваш с мама!

Гласът на лекарката го достигна

след леко закъснение, но чу го.

И въздухът в гърдите спря, не стигна,

от страх, че може да се случи друго.

Прегърна той жена си развълнуван

и с цялата си страст я разцелува.

Росица се усети в сън бленуван.

- Наистина ли, Боже мой, сънувам?

- Ако е сън, ще свърши, скъпа моя!

Огромно щастие ни чака с тебе!

Щом чувствата ни стигнали са зноя

и бъдещето е от син обсебено,

мечтата ни съдбата е изпълнила.

Не е възможно да сме по-щастливи!

- И моето сърце е днес препълнено,

но нека то роди се бебе живо!

Страхувам се от ревността на Поля,

макар че се зарадва, щом научи....

- Излишно се тревожиш и те моля,

повярвай ми, че няма да се случи!

- Но трябва да ви кажа – възрастта ви

изисква да се пазите до края.

Бременността ви рискова тя прави

и в практиката примери аз зная,

които не завършиха със радост.

След тези думи Роси притесни се.

В съзнанието ѝ настъпи хаос,

а пък страхът направо я стъписа.

Жената осъзна, че е уплаши

и някакво напътствие ѝ даде.

- Ще ви следят специалисти наши,

те знаят много, нищо, че са млади!

Веднага щом в дома си се прибраха,

Росица легна, за да си почине.

- Какво ще бъде бебето разбраха,

ала не знае кака му Полина! -

хитрушата бе сложила ръката

и галеше през дрехата корема

на Роси, но усети страх жената

и каза: - Рано е за тази тема...

- Нали с модерни апарати бяха

те оборудвани, защо не кажат?

Нима да го изследват не успяха?

- Ела при мене, аз ще ти разкажа,

чаровна любопитке! - каза тате

и седна той със нея на дивана.

- Известни са ни тези резултати

и ние със момче едно ще станем

задружното и весело семейство!

Но трябва за Росица да се грижим.

На нея да почива много често

ще се налага, спазвайки режима.

- Аз нищо трудно няма да ѝ давам

да върши, тате! - обеща му Поля.

Ще се опитвам сутринта да ставам

закуска да ѝ правя. Имам воля!

Момчил прегърна своето момиче,

зарадван, че умница е голяма.

- Така ще знае колко я обичам

и леля Роси... Сбърках, тате – мама!

 

Следва:

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля, че и покрай нас има такива истории! Ако не, си ги исмисляме, както направих аз. Благодаря, че интересът ти на мой читател не ме изостави!💖
  • Може би някъде по света се случва точно такава история - чиста и красива.
  • Очаквах го и се радвам за героите ти. Заслужават щастието си.
  • Иска ми се в живота ни да има повече такива чисти, откровени и обичливи хора! Може би затова се опитах да изградя почти съвършени образи, които някои читатели няма да приемат за действителни. Но се подчиних с радост на този творчески стремеж, а вие ще кажете дали се е получило.
    Прегръщам те, миличка Скити!💕(С)
  • Финалните думи ме умилиха... И не спирам да преживявам всичко, с прекрасните ти герои!
    Поздрав, Мари!💖
  • Благодаря ти, че беше тук и остави добра дума за написаното от мен, Злати! Хубава неделя ти желая!🥰
  • Вълнуващо, затрогващо, въздействащо!
    Поздравления, Мария!
  • И аз съм от тези, които чакат съдбата да им подари внуче, но ето, че само на героите ми се случва!🥰 Нищо, нека да се радват! Нека сълзите ти са само от радост, Мини, това ти пожелавам!
  • Ето, това му казвам аз, късмет! Съдбата е надарила героите с толкова прекрасни неща. Мечтая си и на мен да ми се случи, да се порадвам на внуче, но...! Трогна ме до сълзи, Мария!
  • Чух аплодисментите ви, видях сълзичките ви и аз съм също като вас много развълнувана, приятели, сякаш съм на сцена, тече представяне на романа и вие ме гледате и слушате от първите редове! Може и да се случи и това, дай Боже!👍🥰За мене е удоволствие да имам четатели като вас - чувствителни, състрадателни и умеещи да изживяват всичко с героите ми!
    Благодаря ви от сърце, Ники и Нина!💕😘
  • Тоничко, успокой се, мила! Гушкам те и ти изтривам развълнуваните сълзички!💕 Днес завърших романа и съм щастлива, но и тъжна до някъде... Все пак мога да се поздравя! Ше ти пиша на лични повече!💋
  • Мери чудесен разказвач си!
    Сякаш светулките те направляват и те водят-в един свят с много истории и емоции, които предаваш на читателите си!
    Чудесна си!
    💗💗💗👏👏👏
  • Просълзи ме, Мари!
  • Тук така се разчувствах, че със сълзи на очи ти пиша коментара. Толкова развълнувана се почувствах, че не мога да не те поздравя. Това е най-хубавата история, която съм чела напоследък. Поздравления, Мария. не съм си и представяла, че може толкова да се развълнувам.
Предложения
: ??:??