Острови в душата - 34
Така и стана – сватба не голяма,
във тесен кръг на хора много близки.
И най-щастлив от всички дядо Стамен
оказа се, след сълзи в кърпа стискал.
Той бе баща на Роси и за внучка
мечтаеше старикът от години.
Не вярваше такава точно случка
със него да се случи. Но Полина –
дете послушно, умно и добричко –
разбра веднага той, че ще обикне.
Наричаше я като Роси - птичко
и бързо те след срещите им свикнаха
един със друг. След месеци жената
усети, че в корема носи чудо.
И отбеляза в календара дата
надеждата ѝ, радостта събудила.
Момчил летеше! Той за мъжка рожба
бе мислил, но престанал от години.
Сега това оказа се възможно
и в София те двамата заминаха,
когато трябваше да видят пола.
И радостта му стана по-голяма.
- Момче ще имаш, тате, ти след Поля,
на мъжка рожба ще се радваш с мама!
Гласът на лекарката го достигна
след леко закъснение, но чу го.
И въздухът в гърдите спря, не стигна,
от страх, че може да се случи друго.
Прегърна той жена си развълнуван
и с цялата си страст я разцелува.
Росица се усети в сън бленуван.
- Наистина ли, Боже мой, сънувам?
- Ако е сън, ще свърши, скъпа моя!
Огромно щастие ни чака с тебе!
Щом чувствата ни стигнали са зноя
и бъдещето е от син обсебено,
мечтата ни съдбата е изпълнила.
Не е възможно да сме по-щастливи!
- И моето сърце е днес препълнено,
но нека то роди се бебе живо!
Страхувам се от ревността на Поля,
макар че се зарадва, щом научи....
- Излишно се тревожиш и те моля,
повярвай ми, че няма да се случи!
- Но трябва да ви кажа – възрастта ви
изисква да се пазите до края.
Бременността ви рискова тя прави
и в практиката примери аз зная,
които не завършиха със радост.
След тези думи Роси притесни се.
В съзнанието ѝ настъпи хаос,
а пък страхът направо я стъписа.
Жената осъзна, че е уплаши
и някакво напътствие ѝ даде.
- Ще ви следят специалисти наши,
те знаят много, нищо, че са млади!
Веднага щом в дома си се прибраха,
Росица легна, за да си почине.
- Какво ще бъде бебето разбраха,
ала не знае кака му Полина! -
хитрушата бе сложила ръката
и галеше през дрехата корема
на Роси, но усети страх жената
и каза: - Рано е за тази тема...
- Нали с модерни апарати бяха
те оборудвани, защо не кажат?
Нима да го изследват не успяха?
- Ела при мене, аз ще ти разкажа,
чаровна любопитке! - каза тате
и седна той със нея на дивана.
- Известни са ни тези резултати
и ние със момче едно ще станем
задружното и весело семейство!
Но трябва за Росица да се грижим.
На нея да почива много често
ще се налага, спазвайки режима.
- Аз нищо трудно няма да ѝ давам
да върши, тате! - обеща му Поля.
Ще се опитвам сутринта да ставам
закуска да ѝ правя. Имам воля!
Момчил прегърна своето момиче,
зарадван, че умница е голяма.
- Така ще знае колко я обичам
и леля Роси... Сбърках, тате – мама!
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
