Lord_Of_The_Night (Юли)
19 4
18 апр. 2008 г., 09:48

Островът на любовта 

  Поэзия » Любовная
709 0 3

 

Под дъжда качил се на едно дърво,

стоя аз край брега на самотен остров,
остров на вълшебства и красота,

надежда едничка се крие в моята душа,
тя е да видя моята любима отново

и двама, хванати за ръка, да стоим под дъжда!!
Гледам към нощното небе,

озарено от хиляди звезди,

замислен и покорен от тази магия,

обърнах се към спокойното море

и от него се появи силует на една жена на скала,

тя сияеше като ангел и грабна моята душа,

воден от таз искра, хукнах аз към нея.

Прекосявайки водата, течението ме отнесе надалеч

и аз все не можех да се протегна към нея,

макар и близко, тя изглеждаше твърде далеч,

макар и пленен от любовта, не можех да я покоря!!

Отново на брега, излегнал се на плажа,

изтощен от всичко това, почивам аз с роза в ръка,

готов вече да умра, пред мен се появява Афродита,

богинята на любовта и ми разкрива тайната,

тайната на любовта и тя е, че с времето ще я срещнеш ти

и тогава всичко ще се нареди, не губи надежда,

дори съдбата да те сломи, изправи се и продължи!!!

© Юли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • и тогава всичко ще се нареди, не губи надежда,

    дори съдбата да те сломи, изправи се и продължи!!!
    Това е страхотно послание.
  • слаб не-точно-стих, но въпреки това защо са ти писали двойка, не ми е ясно.
  • това е по-скоро проза, но когато човек е влюбен, всичко му изглежда поетично и красиво. напиши разказ.
Предложения
: ??:??