Островът на любовта
Под дъжда качил се на едно дърво,
стоя аз край брега на самотен остров,
остров на вълшебства и красота,
надежда едничка се крие в моята душа,
тя е да видя моята любима отново
и двама, хванати за ръка, да стоим под дъжда!!
Гледам към нощното небе,
озарено от хиляди звезди,
замислен и покорен от тази магия,
обърнах се към спокойното море
и от него се появи силует на една жена на скала,
тя сияеше като ангел и грабна моята душа,
воден от таз искра, хукнах аз към нея.
Прекосявайки водата, течението ме отнесе надалеч
и аз все не можех да се протегна към нея,
макар и близко, тя изглеждаше твърде далеч,
макар и пленен от любовта, не можех да я покоря!!
Отново на брега, излегнал се на плажа,
изтощен от всичко това, почивам аз с роза в ръка,
готов вече да умра, пред мен се появява Афродита,
богинята на любовта и ми разкрива тайната,
тайната на любовта и тя е, че с времето ще я срещнеш ти
и тогава всичко ще се нареди, не губи надежда,
дори съдбата да те сломи, изправи се и продължи!!!
© Юли All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
слаб не-точно-стих, но въпреки това защо са ти писали двойка, не ми е ясно.
-
това е по-скоро проза, но когато човек е влюбен, всичко му изглежда поетично и красиво. напиши разказ.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
дори съдбата да те сломи, изправи се и продължи!!!
Това е страхотно послание.