Apr 18, 2008, 9:48 AM

Островът на любовта

  Poetry » Love
941 0 3

 

Под дъжда качил се на едно дърво,

стоя аз край брега на самотен остров,
остров на вълшебства и красота,

надежда едничка се крие в моята душа,
тя е да видя моята любима отново

и двама, хванати за ръка, да стоим под дъжда!!
Гледам към нощното небе,

озарено от хиляди звезди,

замислен и покорен от тази магия,

обърнах се към спокойното море

и от него се появи силует на една жена на скала,

тя сияеше като ангел и грабна моята душа,

воден от таз искра, хукнах аз към нея.

Прекосявайки водата, течението ме отнесе надалеч

и аз все не можех да се протегна към нея,

макар и близко, тя изглеждаше твърде далеч,

макар и пленен от любовта, не можех да я покоря!!

Отново на брега, излегнал се на плажа,

изтощен от всичко това, почивам аз с роза в ръка,

готов вече да умра, пред мен се появява Афродита,

богинята на любовта и ми разкрива тайната,

тайната на любовта и тя е, че с времето ще я срещнеш ти

и тогава всичко ще се нареди, не губи надежда,

дори съдбата да те сломи, изправи се и продължи!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

  • и тогава всичко ще се нареди, не губи надежда,

    дори съдбата да те сломи, изправи се и продължи!!!
    Това е страхотно послание.
  • слаб не-точно-стих, но въпреки това защо са ти писали двойка, не ми е ясно.
  • това е по-скоро проза, но когато човек е влюбен, всичко му изглежда поетично и красиво. напиши разказ.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...