Лета търкалят се и отминават,

превръщат се във векове,

деди на внуците легендите предават,

шумят епични ветрове . . .

      х х х х х

Батареите гърмят,

редиците щурмуват,

редутите чертаят кървав път,

московци вдъхновено маршируват.

Конницата носи се в галоп,

блестят стоманените саби,

оръдия реват във грозния потоп,

врагът отвръща с бясна канонада.

Тела политат

и шрапнели се забиват,

та свободата като идва тя не пита,

свободата кървави реки излива!

Барабани полковете вдигат,

лети на коня генералът бял,

безстрашните смъртта не ги застига

във океан от кръв прелял!

Свири музика във боя,

храбростта долита с гръм,

щикове повеждат строя,

клещи впиват се

в отровния вековен трън.

Изправила е волята стоманената броня,

над нея кръста сила е прострял,

мундир геройски е пришпорил коня,

победен вик във грохота е полетял!

Обръчите се стесняват,

душманите се гърчат в бяг,

останките си да спасяват

със разнебитения впряг.

Железна хватка пръстена затваря,

османецът задъхва се без изход,

надежда като свещ догаря,

възмездие за гърлото го стисна.

Във бездната веригите пропадат,

строши се стария вековен ред!

Плевен падна, Плевен падна,

армията на Осман е в плен!

Сабята пред Тотлебен полегна,

насилникът от вековете е сломен!

Плевен падна,

а на Шипка всичко е спокойно!

             х х х

Задиша въздух с пълна гръд

довчерашният роб безправен,

не ще го блъска по гърба му прът

и поробителят не ще го дави!

Изгря зора на новата съдба,

превръзки падаха от жадните очи,

изгря зора за новата борба,

свободен дух свободен път да изкачи.

             х х х

Костите и днес белеят,

векове разнасят спомена неизличим,

пред подвига в поклон сърца немеят,

във тишината славата със бурен вятър

вечно ще ечи!

гр. София, 04.03.2017 г.