27 окт. 2010 г., 13:11

Освобождение

623 0 3

Изсипва се между пръстите Му

Пясъкът на Времето

в Пясъчния часовник на Вечността.

Всички сме песъчинки,

преминаващи през Ситото на Истината.

Аз съм там някъде,

ти си там някъде,

всички сме във Капана

на Пясъка на Времето.

Завъртам се в недрата му,

ускорявам се шеметно,

понесен от Вихъра на Силата.

Политам Нагоре… високо, високо,

върху Крилете на Любовта,

яхнал Огнения ù Пегас устремно…

 

Свободен съм,

най-накрая съм Свободен

от Капана и Пясъка на Времето…

 

Пристъпвам прага на Безкрайното!

Сливам се с танца на Вечността!

Прегръщам Нищото с усмивка,

в смирена, кристална Тишина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...