Освобождение
622
0
3
Изсипва се между пръстите Му
Пясъкът на Времето
в Пясъчния часовник на Вечността.
Всички сме песъчинки,
преминаващи през Ситото на Истината.
Аз съм там някъде,
ти си там някъде,
всички сме във Капана
на Пясъка на Времето.
Завъртам се в недрата му,
ускорявам се шеметно,
понесен от Вихъра на Силата.
Политам Нагоре… високо, високо,
върху Крилете на Любовта,
яхнал Огнения ù Пегас устремно…
Свободен съм,
най-накрая съм Свободен
от Капана и Пясъка на Времето…
Пристъпвам прага на Безкрайното!
Сливам се с танца на Вечността!
Прегръщам Нищото с усмивка,
в смирена, кристална Тишина!
© Ангел Филипов All rights reserved.
