Благодaря ти, че ме освободи!!!

Аз бях пленница на мрака,

Закрил целия свят

И оставил само едно-единствено

Мъничко прозорче от него –

Твоята душа...

Но за мен тогава...

Тя беше Цялата Вселена

И аз не исках нищо друго,

Освен нея и нейната любов...

... Така и не я получих...

Благодарна съм много обаче

За състоянието, в което бях,

Защото... всъщност не на Земята...

А... няколко сантиметра или метри,

Или измерения – но... над нея!

И през цялото време - летях!!!

Сега вече... не ми е метежно...

Адски усилия ми струваше

Да УБИЯ този летеж

И да освободя душата си

От вечния копнеж...

По тебе... който ме фиксираше

Само в едно – да те чакам...

С минути, часове, седмици,

Дори понякога и месеци...

Ето – няма го всичко това,

За което... искрено ти благодаря!!!

Може би още дълго

Ще те държа в сърцето си,

А всъщност може би и никога

Няма да изчезнеш от него напълно...

Но умът ми, слава Богу,

Ще си почине от теб...

“ без твоите ръце – във ръцете ми,

без твоите очи – във очите ми,

без твоята душа – в моята”...

... остàви ме най-после сама!!!