18 авг. 2018 г., 09:02

Осъден 

  Поэзия » Любовная
554 0 1

Защо наказан аз да бъда,

Затуй, че те обичам до полуда?

Нима престъпно е това деяние,

Че влюбен съм във теб до отчаяние?

И страх и страст бушуват в мен,

Отдавна съм попаднал в плен

В очите ти… се взирам,

Възкръсвам… и пак умирам.

Едва ли ще признаеш

Душата ми отдавна си отнела.

Дано да осъзнаеш

Не ща да те забравя, Габриела!

Разтвори това сърце,

Преди моето да спре.

© Unknown Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??