Защо наказан аз да бъда,
Затуй, че те обичам до полуда?
Нима престъпно е това деяние,
Че влюбен съм във теб до отчаяние?
И страх и страст бушуват в мен,
Отдавна съм попаднал в плен
В очите ти… се взирам,
Възкръсвам… и пак умирам.
Едва ли ще признаеш
Душата ми отдавна си отнела.
Дано да осъзнаеш
Не ща да те забравя, Габриела! ...