Осъден
Защо наказан аз да бъда,
Затуй, че те обичам до полуда?
Нима престъпно е това деяние,
Че влюбен съм във теб до отчаяние?
И страх и страст бушуват в мен,
Отдавна съм попаднал в плен
В очите ти… се взирам,
Възкръсвам… и пак умирам.
Едва ли ще признаеш
Душата ми отдавна си отнела.
Дано да осъзнаеш
Не ща да те забравя, Габриела!
Разтвори това сърце,
Преди моето да спре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Unknown Все права защищены
