18.08.2018 г., 9:02 ч.

Осъден 

  Поезия » Любовна
615 0 1

Защо наказан аз да бъда,

Затуй, че те обичам до полуда?

Нима престъпно е това деяние,

Че влюбен съм във теб до отчаяние?

И страх и страст бушуват в мен,

Отдавна съм попаднал в плен

В очите ти… се взирам,

Възкръсвам… и пак умирам.

Едва ли ще признаеш

Душата ми отдавна си отнела.

Дано да осъзнаеш

Не ща да те забравя, Габриела!

Разтвори това сърце,

Преди моето да спре.

© Unknown Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??