Осъден
Защо наказан аз да бъда,
Затуй, че те обичам до полуда?
Нима престъпно е това деяние,
Че влюбен съм във теб до отчаяние?
И страх и страст бушуват в мен,
Отдавна съм попаднал в плен
В очите ти… се взирам,
Възкръсвам… и пак умирам.
Едва ли ще признаеш
Душата ми отдавна си отнела.
Дано да осъзнаеш
Не ща да те забравя, Габриела!
Разтвори това сърце,
Преди моето да спре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Unknown Всички права запазени
