1 апр. 2009 г., 20:19

От бялото до призрачния мрак

756 0 18

 

Обичам да те гледам как рисуваш
по тънкото стъкло на мойте устни.
Очите ти в косите ми танцуват,
а погледът ти гали мойте мисли!

Обичам да ме гледаш как танцувам
в завивките от сиво ежедневие.
По стъпките ти с вятъра лудувам,
забравила за всяко суеверие!

Забравила за тишината. Голата.
От бялото до призрачния мрак.
Стаила дъх с усмивка за пред хората.
Разкъсвана от гордост и от срам.

 

 

 

 

 

 

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...