Обичам да те гледам как рисуваш
по тънкото стъкло на мойте устни.
Очите ти в косите ми танцуват,
а погледът ти гали мойте мисли!
Обичам да ме гледаш как танцувам
в завивките от сиво ежедневие.
По стъпките ти с вятъра лудувам,
забравила за всяко суеверие!
Забравила за тишината. Голата.
От бялото до призрачния мрак.
Стаила дъх с усмивка за пред хората.
Разкъсвана от гордост и от срам.
© Анета All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
