4 июл. 2007 г., 11:51

От Е.... за П.....

1.5K 0 4
                                                         От Е... за П...


                                      Аз съм крадецът, който в градината
                                      скубе любовното ти мушкато.
                                      Ти го поливаш лете и зиме -
                                      аз ти тъпча грубо лехата.
                                      Ти да не мислиш, че я обичам
                                      и от среща до среща тръпна?!
                                      Само ми оцветява дните,
                                      ако успее да се измъкне.
                                      Давай го все така безразличен,
                                      ако си силен - трябва да траеш.
                                      Кажеш ли й, че знаеш всичко,
                                      тя няма нищо да ти признае.
                                      Въобще не моля от тебе прошка
                                      и чужда чест не мога да пазя.
                                      На оня свят съм в казана, за лошото,
                                      дори и сега малко се мразя.
                                      Но ми олекна... Вече научи
                                      аз какъв съм, жена ти каква е.
                                      Нощем не пускай лошото куче.
                                      То ме познава. И не ме лае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...