4.07.2007 г., 11:51

От Е.... за П.....

1.5K 0 4
                                                         От Е... за П...


                                      Аз съм крадецът, който в градината
                                      скубе любовното ти мушкато.
                                      Ти го поливаш лете и зиме -
                                      аз ти тъпча грубо лехата.
                                      Ти да не мислиш, че я обичам
                                      и от среща до среща тръпна?!
                                      Само ми оцветява дните,
                                      ако успее да се измъкне.
                                      Давай го все така безразличен,
                                      ако си силен - трябва да траеш.
                                      Кажеш ли й, че знаеш всичко,
                                      тя няма нищо да ти признае.
                                      Въобще не моля от тебе прошка
                                      и чужда чест не мога да пазя.
                                      На оня свят съм в казана, за лошото,
                                      дори и сега малко се мразя.
                                      Но ми олекна... Вече научи
                                      аз какъв съм, жена ти каква е.
                                      Нощем не пускай лошото куче.
                                      То ме познава. И не ме лае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...