От един жест
Попаднах сякаш в огледална стая
и времето пречупи се квадратно.
Отново - мъж, отново - то се знае,
да ме напътства някакси решава.
И този жест - за шал през раменете
да ме наметне с нежността си мъжка;
докосване, наглед несексуално,
а като бумеранг при мене връща
погребан спомен за едно начало,
което из основи преобърна
живота ми. Ала сега съм зряла.
Не мога да се влюбвам безразсъдно.
Защо тогава толкова вълнува
една ръка и поглед, който гали,
и в мен разливат топлина позната?
А си представях, че съм я забравила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
