670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Aug 23, 2009, 9:03 PM

От един жест 

  Poetry » Other
562 0 8

Попаднах сякаш в огледална стая
и времето пречупи се квадратно.
Отново - мъж, отново - то се знае,
да ме напътства някакси решава.

 

И този жест - за шал през раменете
да ме наметне с нежността си мъжка;
докосване, наглед несексуално,
а като бумеранг при мене връща

 

погребан спомен за едно начало,
което из основи преобърна
живота ми. Ала сега съм зряла.
Не мога да се влюбвам безразсъдно.

 

Защо тогава толкова вълнува
една ръка и поглед, който гали,
и в мен разливат топлина позната?
А си представях, че съм я забравила.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??