... от една (не)Мария...
Не ти родих Христос
във сламената ясла на Живота -
но аз во веки вдигам тост
за любовта си и за тебе, Йосифе.
Да бях смокинята, най-мъдрото дърво,
което просветлило даже Буда -
под пръстите ти щях да прокървя
и не за жал, а обич да събудя.
Сега сестра съм на библейската пустиня,
не пясък съм, а цялата от стружки.
След сетния ми взрив ще си Светиня.
Неизкушим… А аз живея… Но наужким…
© Таня Георгиева Все права защищены