21.12.2010 г., 12:10

... от една (не)Мария...

1.1K 0 20

        
      ... от една (не)Мария... 



Не ти родих Христос
във сламената ясла на Живота -
но аз во веки вдигам тост
за любовта си и за тебе, Йосифе.

Да бях смокинята, най-мъдрото дърво,
което просветлило даже Буда -
под пръстите ти щях да прокървя
и не за жал, а обич да събудя.

Сега сестра съм на библейската пустиня,
не пясък съм, а цялата от стружки.
След сетния ми взрив ще си Светиня.
Неизкушим… А аз живея… Но наужким…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...