21.12.2010 г., 12:10 ч.
... от една (не)Мария...
994
0
20
... от една (не)Мария...
Не ти родих Христос
във сламената ясла на Живота -
но аз во веки вдигам тост
за любовта си и за тебе, Йосифе.
Да бях смокинята, най-мъдрото дърво,
което просветлило даже Буда -
под пръстите ти щях да прокървя
и не за жал, а обич да събудя.
Сега сестра съм на библейската пустиня,
не пясък съм, а цялата от стружки.
След сетния ми взрив ще си Светиня.
Неизкушим… А аз живея… Но наужким…
© Таня Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Никакво наужким! Ако трябва с болка, но наистина!
-
Все до Йосиф-(и) живеем...Другото е за избраните...Защо те ли?Божия промисъл го наричат...
-
Страхотна, дори и в болката!
-
Весели празници!
-
"Неизкушим… А аз живея… Но наужким…"
Поздрав, Таня! -
Весели празници,радвам се,че...
-
Неутешима си, а това не е живот наушким.
-
!!!!!
Танюшке* -
Поетични стружки хвърчат от теб,а с Мария сте дружки,защото всяка жена носи в утробата си по един Христос,стига да има кой да го открие и да му повярва след това!
-
За Любовта и за светлите надежди, Танюш!*
-
Силен стих!С поздравления!
-
Време е да заживееш истински!
-
!!!...
Поздравления и от мен!!! -
Браво!
И те има!*** -
Поздрави!
-
Много ми хареса!
-
БРАВО
-
Страхотно е, Таня!!!
Харесва ми да съм тук! -
БРАВО!!!
-
Обвила си се в сияен ореол,щом искаш обич да събуждаш ! живей,но не на ужким!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
