15 мая 2013 г., 08:28

От изток идат седем яхти-3...*

665 0 1

 

 

От изток идат седем яхти-3...*

 

От изток идат седем яхти

с товар от янтар и рубини...

... И вятър, мачтите им яхнал,

ги следва влюбено с години...

 

Изкачат заедно от бездните,

като мираж недостижими,

загадъчни като легендите

за скрити янтар и рубини...

 

В мъглата се поклащат леко,

водата на вълни разбиват,

а Слънцето пред тях пътека

разстила в златна перспектива...

 

Те идат от страни незнайни,

навярно на Света от Краят**

и в своя ореол от тайни,

събудили денят, сияят...

 

На пристана събрани хора

със любопитство ги посрещат,

възбудени крещят и спорят.

(Все някой не разбрал е нещо.)

 

... А в изгрева гори водата,

от утринният бриз хълмиста

и се люлеят ветрилата

от ласката му поривиста...

 

И образът им във морето

се отразява огледално,

вълните грабват го кокетно

и го разнасят до безкрайно.

 

... Във утрото, така изящни

и прелестно необясними,

от изток идат седем яхти

и носят янтар и рубини...

 

Но стигнали брега мъжете,

за женски ласки зажадняли,

очакват Залеза... Морето,

той с много нежност да разпали

 

и после в кръчмите край кея

да пръскат янтар и рубини:

за глътка ром и страст платена

с желания неутолими...

 

... А сутринта, със махмурлука

и с нови Ветрове игриви,

ще дигнат котва и от тука:

отново бедни, но щастливи!...

 

... И тъй е: свят от как светува

и някой е измислил бъчвите,

моряците са- да пътуват,

съкровищата са- за кръчмите!...

 

Коста Качев,

13-14.05.2013.

о.Санторини-София

                                                    

*Николай Лилиев- „Залез в пристанището”

**Когато старите картографи стигали до неиз-

вестните още места пишели “Terra incognita” и

вярвали, че там е краят на света и отвъд живеят

само дракони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...