От изток идат седем яхти-3...*

От изток идат седем яхти-3...*

От изток идат седем яхти

с товар от янтар и рубини...

... И вятър, мачтите им яхнал,

ги следва влюбено с години...

Изкачат заедно от бездните,

като мираж недостижими,

загадъчни като легендите

за скрити янтар и рубини...

В мъглата се поклащат леко,

водата на вълни разбиват,

а Слънцето пред тях пътека

разстила в златна перспектива...

Те идат от страни незнайни,

навярно на Света от Краят**

и в своя ореол от тайни,

събудили денят, сияят...

На пристана събрани хора

със любопитство ги посрещат,

възбудени крещят и спорят.

(Все някой не разбрал е нещо.)

... А в изгрева гори водата,

от утринният бриз хълмиста

и се люлеят ветрилата

от ласката му поривиста...

И образът им във морето

се отразява огледално,

вълните грабват го кокетно

и го разнасят до безкрайно.

... Във утрото, така изящни

и прелестно необясними,

от изток идат седем яхти

и носят янтар и рубини...

Но стигнали брега мъжете,

за женски ласки зажадняли,

очакват Залеза... Морето,

той с много нежност да разпали

и после в кръчмите край кея

да пръскат янтар и рубини:

за глътка ром и страст платена

с желания неутолими...

... А сутринта, със махмурлука

и с нови Ветрове игриви,

ще дигнат котва и от тука:

отново бедни, но щастливи!...

... И тъй е: свят от как светува

и някой е измислил бъчвите,

моряците са- да пътуват,

съкровищата са- за кръчмите!...

Коста Качев,

13-14.05.2013.

о.Санторини-София

*Николай Лилиев- „Залез в пристанището”

**Когато старите картографи стигали до неиз-

вестните още места пишели “Terra incognita” и

вярвали, че там е краят на света и отвъд живеят

само дракони.