koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
6 окт. 2012 г., 23:08

От лунната любов да се напивам 

  Поэзия » Любовная
578 0 4

Отколе си посрещам и изпращам дните,

като изгряващи-залязващи слънца.

И ми решават те безпорно съдбините

в море от дразнещи ме грижи със крилца.

 

И всяка вечер - вододела между дните,

умирам и възкръсвам аз като Христос.

Над мене се надвесват нощем планините

и ми задават все един и същ въпрос.

 

Какво за теб са идващите дни, поете?

Какво оставят в теб отиващите дни?

Животът скучен с тебе ли сега зает е,

или се плаши той от ранните слани?

 

И гушнал вечерите под възглаве меко,

сънувам кратко миналите ден след ден.

В просъницата вечер отговарям леко

със чувството, заседнало сега във мен.

 

От идващите искам слънце да ме грее.

Залязващите - да оставят те луна.

Под таз омайваща луна дори да тлее

в любовна страст и най-любимата жена.

 

На скута ù блажен в умора да заспивам

и в нейното сърце да влизам кротък, тих...

От лунната любов докрай да се напивам

и сутрин да се ражда най-добрият стих!

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??