24 апр. 2008 г., 19:44

От мен

1.4K 0 1

За тебе лудо ще изкрещя
в пустинен плащ - "Обичам!",
за тебе гръмко ще затрещя
в стихия и пак ще ти се вричам.

 

За теб съм склонна да умра,
но искам себе си до тебе.
Очите нежно ще си одера,
с последен поглед пак... във тебе!

 

Любима ли ще съм или робиня,
искам с теб да съм. Вземи ме!
Награди ме с твойта милостиня!
Дръж ме в клетка или люби ме.

 

Сърцето ми е мъртво, закърняло,
не чувствам нищо към реалността,
а тялото ми цялото е залиняло,
страх ме е от теб, безразличността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...