24 апр. 2008 г., 19:44

От мен

1.4K 0 1

За тебе лудо ще изкрещя
в пустинен плащ - "Обичам!",
за тебе гръмко ще затрещя
в стихия и пак ще ти се вричам.

 

За теб съм склонна да умра,
но искам себе си до тебе.
Очите нежно ще си одера,
с последен поглед пак... във тебе!

 

Любима ли ще съм или робиня,
искам с теб да съм. Вземи ме!
Награди ме с твойта милостиня!
Дръж ме в клетка или люби ме.

 

Сърцето ми е мъртво, закърняло,
не чувствам нищо към реалността,
а тялото ми цялото е залиняло,
страх ме е от теб, безразличността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...