За тебе лудо ще изкрещя
в пустинен плащ - "Обичам!",
за тебе гръмко ще затрещя
в стихия и пак ще ти се вричам.

За теб съм склонна да умра,
но искам себе си до тебе.
Очите нежно ще си одера,
с последен поглед пак... във тебе!

Любима ли ще съм или робиня,
искам с теб да съм. Вземи ме!
Награди ме с твойта милостиня!
Дръж ме в клетка или люби ме.

Сърцето ми е мъртво, закърняло,
не чувствам нищо към реалността,
а тялото ми цялото е залиняло,
страх ме е от теб, безразличността.