24.04.2008 г., 19:44

От мен

1.4K 0 1

За тебе лудо ще изкрещя
в пустинен плащ - "Обичам!",
за тебе гръмко ще затрещя
в стихия и пак ще ти се вричам.

 

За теб съм склонна да умра,
но искам себе си до тебе.
Очите нежно ще си одера,
с последен поглед пак... във тебе!

 

Любима ли ще съм или робиня,
искам с теб да съм. Вземи ме!
Награди ме с твойта милостиня!
Дръж ме в клетка или люби ме.

 

Сърцето ми е мъртво, закърняло,
не чувствам нищо към реалността,
а тялото ми цялото е залиняло,
страх ме е от теб, безразличността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...