3 мар. 2008 г., 16:20

От нас зависи...

1K 0 2

Какъв е този болен стремеж към материалните блага?

Каква е тази луда скорост и таз безумна суета?

Не се ли уморихте, хора -

от ближния да грабите със пълни шепи,

погребали някъде дълбоко съвестта?

Не се ли уморихте

да продавате душите свои на врага,

в замяна на поредната материална облага?

Не се ли уморихте

да загърбвате потребностите на собствените си сърца?

Не се ли уморихте

да потъпквате собствените си принципи,

да мачкате възвишените си мечти

и да черните себе си дори -

заслепени и обезсърчени от алчността?

Нима днес красотата е само приказка нереална

и нашите болни амбиции са избутали грубо

възвишеността морална?

От нас зависи, хора, дали в зверове ще се превърнем -

без души, без мечти, без любов

или ще надвием алчността,

ще запазим БОГАТА душевността,

ще вярваме във приказните чудеса

и ще сътворим красивите неща!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубави въпроси задаваш, но какви ли отговори очакваш да получиш?
    И няма ли те да са в разрез с истината, която всеки носи в себе си?
  • Много си права за красивите неща от живота, но погали думите, за да станат истинска поезия.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...