Какъв е този болен стремеж към материалните блага?
Каква е тази луда скорост и таз безумна суета?
Не се ли уморихте, хора -
от ближния да грабите със пълни шепи,
погребали някъде дълбоко съвестта?
Не се ли уморихте
да продавате душите свои на врага,
в замяна на поредната материална облага?
Не се ли уморихте
да загърбвате потребностите на собствените си сърца?
Не се ли уморихте
да потъпквате собствените си принципи,
да мачкате възвишените си мечти
и да черните себе си дори -
заслепени и обезсърчени от алчността?
Нима днес красотата е само приказка нереална
и нашите болни амбиции са избутали грубо
възвишеността морална?
От нас зависи, хора, дали в зверове ще се превърнем -
без души, без мечти, без любов
или ще надвием алчността,
ще запазим БОГАТА душевността,
ще вярваме във приказните чудеса
и ще сътворим красивите неща!!!
© Усмивка Todos los derechos reservados
И няма ли те да са в разрез с истината, която всеки носи в себе си?