От обич

Пресъхващо сърцето търси влага

 от сълзи искрени на някого обичен.

Някой теб пред себе си да слага

и да напада всеки с теб себичен. 

С любовта си можещ да извади 

в чаша без дъно, душата ти пробита, 

от тяло набраздено от рагади, 

попиващ мъката в теб пропита. 

Стискащ зъби, болката поглъщащ

с големи глътки - много да олеква, 

и вече никога не ти я връща, 

защото болка само с обич секва.