20 мар. 2007 г., 17:02

От обич се прераждам 

  Поэзия
609 0 16

Бушувам в гънките на времето,
замъглено от желание в очите.
С изгревите розови се сливам,
и сънувам... от обич се прераждам.

В залеза с душа на вятър,
безпосочна, огнена  изгарям.
Мечтите с бурите догонвам,
и аромата на живота вдъхвам.

Милвам с полъх пролетните клони,
през ливади тучни преминавам.
На сърцето от изплаканите сълзи...
с облаците бели се преливам.

От заскрежени върхове на планините
тръгвам с порива си нов...
От чешмата пееща на двора,
в тънката трева трептя със нежен зов.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??